Полезни стратегии за родители на тийнейджъри

Децата растат бързо. Докато се обърнете и те вече са тийнейджъри. Което пък означава, че цялата изградена досега комуникация с тях спира да действа и всичко започва отначало. Или поне отначало. Много важно е в този период така да преразгледате поведението и отношението си, че да може да продължите да общувате с порасналото вече дете.

И момчетата, и момичетата се променят, като някои промени дори може да ви шокират – доскоро учтивото и леко срамежливо момиченце например, изведнъж може да започне да използва груби думи. Това е така, защото и самите деца са объркани. Те рискуват, тестват умения, опитват се да разберат кои са. Така че не бързайте да им се сърдите.

Родителите често имат усещането, че са изправени пред напълно непознати, а това са си техните деца, просто навиците, интересите и приятелствата им са вече променени. Важно е да бъдете до тях и да ги предпазите да не поемат по лош път.

Снимка: Shutterstock

Подкрепа или контрол - две страни на една и съща монета

За родителите на тийнейджъри понякога е трудно да наблюдават безразлично поведението на порасналите си деца. Но е важно да им дадат достатъчно свобода, като в същото време ги подкрепят, но и контролират. Тийнейджърите трябва да знаят и спазват основните правила.

Да, понякога диалогът ще бъде по-скоро монолог на единия родител, задаващ неизменните въпроси: „Къде отиваш?“, „Кой ще бъде там?“, „Какво направи в училище?“, „Какво гледаш на мобилния си телефон?“ , „Кой ти е писал?“, „Пушиш ли?“, „Пушат ли приятелите ти?“ Това са всъщност важни въпроси, но ако звучат като разпит, рискувате да ви възприемат като натрапник. По-лошото е, че така детето ви ще се затвори и комуникацията ще прекъсне.

Затова трябва да съумеете да ги зададете по правилния начин и да запазите някакво уважение към личното му пространство. Какво гледа в телефона е негова работа, а не ваша. Ако сте успели да го образовате за рисковете от използването на интернет и запознанства с непознати в мрежата, няма опасност тийнейджърът да направи грешка. Това вече зависи от вас.

В юношеството контролът е много важен, стига да не се превърне във фикция за родителите. Децата имат нужда да се чувстват разбрани и да продължат да разговарят, споделяйки своите съмнения, притеснения или колебания. Но трябва да се научат да бъдат и самостоятелни.

Може ли подкрепата и контролът да играят важна роля? Със сигурност! Тийнейджърите с прекалено контролиращи родители са по-склонни да направят нещо, което ги излага на риск. Родителският мониторинг работи най-добре, когато има подкрепа и диалог. Тогава и децата се чувстват по-спокойни, по-склонни да разговорят и се доверят, приемат по-лесно съветите и по-рядко правят грешки.

Снимка: Shutterstock

Ключови думи за поведението на тийновете

- Яснота. Важно е винаги да поддържате диалога отворен и да разговаряте с децата, определяйки ясни и разумни правила, които задължително да обясните и обсъдите заедно. Тийнейджърите трябва да знаят и какви са последствията от евентуалното нарушаване на тези правила.

- Комуникация. Винаги питайте децата, дори когато не споделяте поведението им, как се чувстват и какво мислят. Интересувайте от начина им на виждане на нещата, за да им помогнете да разсъждават върху случващото се в живота им.

- Знания. Потърсете информация за техните интереси, приятелства и страсти, но без да правите изтощителни разпити за това какво правят, къде и с кого отиват, а за да разберете какво им харесва и какво ги кара да се чувстват добре. Така може да им помогнете да се замислят върху рисковете от някои неподходящи поведения или опасностите, с които могат да се сблъскат в реалния живот и онлайн.

- Наблюдение. Обръщайте внимание на настроенията им. Питайте за училището и учебния процес. Следете дискретно поведението им и у дома, как харчат джобните си пари, колко време са онлайн. Но без да се натрапвате.

Да си тийнейджър не е лесно

Юношеската фаза започва на 12-годишна възраст и завършва на 24-годишна възраст. Това е дълъг период, който тества деца и родители, които често се чувстват безпомощни пред поведението на довчерашните малчугани.

Навлизането в тази фаза често причинява известен дискомфорт. Изведнъж сладкото и срамежливо дете става мрачно и неразбираемо. Този период върви ръка за ръка с конфликти, уморителни отношения и дискусии с цел предявяване на „нови права“ и по-голяма самостоятелност.

Как родителят да се справи най-добре в тази фаза

Няма общовалидна рецепта. Но има едно основно правило, което трябва да спазвате. А именно: Не преговаряйте със сина или дъщеря си!

Всеки тийнейджър обича да преговаря и да влиза в спор с родителите си. Но ако не се поддадете на атаката, той скоро ще спре да го прави. Защо да си губи времето с нещо, което не му носи никаква полза? Когато сте склонни да кажете „Да“ на негова молба, не се колебайте. Но ако подозирате, че може да го изложи на риск, бъдете категорични. Ще предотвратите гнева на тийна, ако веднага предложите съблазняваща алтернатива, която да го отклони от неприемливото желание.

Бъдете готови да му отделите време, за да не се почувства притиснат. В периода между 12 и 15 години е много важно да осигурите на детето лично пространство, но без да се стига до рискове.

По материали от Mamma sto bene